Начало

 

ВИДОВЕ
Боровинката е един от най-обичаните горски плодове. Тя принадлежи към семейство Боровинкови (Vacciniaceae). Познати са над 450 вида. У нас се срещат 4 вида диворастящи боровинки - черна боровинка (Vaccinium myrtillus L), синя боровинка (Vaccinium uliginosum), червена боровинка (V. vitis idaea) и Кавказка (Аrctostaphylos), която се среща в Странджа. В България, всички видове боровинки са предимно високопланински растения. Разпространени са почти навсякъде по високите склонове на Рила, Пирин, Родопите, Осогово, Стара планина и Витоша. Най-често се среща черната боровинка, а най-малко синята. Културната боровинка ( Позната у нас като висока американска боровинка) се разделя в четири основни категории-Северна висока боровинка (Vaccinium corymbosum) храст достигащ 1,5-3м височина, Полу-висока боровинка (Vaccinium corymbosum x V. angustifolium кръстоска между дива и висока северна културна боровинка), Южна висока боровинка (Vaccinium corymbosum hibrid) и "Заешко око" (Vaccinium virgatum или Vaccinium ashei). Напоследък мнозина проявяват голям интерес към това растение, тъй като плодовете му имат много ценни хранителни и лечебни качества. Вкусна и свежа съкровищница на витамин С и диетични фибри, "чистач" на лошия холестерол, стабилизатор на кръвното налягане, и следващата надежда в борбата с рака. Отрупаните с вкусни и едри плодове храсти имат декоративно значение и предизвикват много положителни емоции. Ето защо много любители на редки видове желаят да отглеждат боровинки. В ляво на първата снимка се вижда дребната дива боровинка, а видеото и в дясно сравнение между културни сортове. В този сайт ще бъде разгледан единствено вида Северна висока боровинка "Northern Highbush Blueberry (Vaccinium corymbosum)", като може да се приеме, че информацията важи до голяма степен и за отглеждането на останалите видове.

- -

УСТРОЙСТВО И ИЗИСКВАНИЯ
Културната боровинка е висок храст. Вирее в кисели (PH 4.5-5.5) влажни почви богати на органична материя. Кореновата система е разположена плитко в почвата. Около 90% от корените са на дълбочина 20-35 см, а останалите достигат до 60 см. Основна характеристика на кореновата система е липсата на коренови власинки и асоциирането с групи коренови гъбички (mycorrhizae), които спомагат за извличането на хранителни вещества от почвата. Тази много важна особеност определя и специфичните условия необходими за отглеждането на всички видове боровинка. Кореновата система започва развитието си напролет, когато температурата на почвата, достигне и е над 7*С. Това често съвпада с набъбването на плодните и листни пъпки. Развитието продължава до края на пролетта, но се забавя в периода на узряване на плодовете и когато температурата на почвата е над 20*С. Основното развитие на кореновата система е след узряването и прибиране на плодовете до момента, в който температурите паднат под 7*С. При оптимални условия корените нарастват с по 1 милиметър на ден. За сравнение корените на пшеницата нарастват 20 пъти по-бързо. Вегетативният растеж започва на пролет с набъбване на плодните пъпки и мощно развитие на листна маса. По-късно плодните пъпки образуват съцветия, които имат от 6 до 20 цветчета. Цветовете са дребни, белезникави или бледорозови, разположени по единично или по два на дълги увиснали дръжки в основата на листата. Ако до 3 дни след отваряне на цветчетата те не бъдат опрашени, то те няма да родят плодове. Независимо, че боровинките се самоопрашват е задължително засаждането на повече от един сорт. При кръстосано опрашване плодовете са по едри и повече на брой. За плантации се осигуряват пчелни кошери. В зависимост от сорта плодовете узряват за около 2-4 месеца след цъфтежа. Дори и след посиняването на плодовете, те продължават да нарастват увеличавайки водното си съдържание и захарност. Засушаване в този период може да окаже катастрофален ефект върху вкуса и големината на плодовете. Узрелите плодове се задържат на растението в продължение на около 8-12 дни, след което започват да oкапват. Захарноста в пълна зрялост достига до 15%. Веднъж откъснати, захарността в плодовете не се променя, и ако са били неузрели, те ще посинеят но вкусовете качества ще останат посредствени. В зависимост от сорта и начина на отглеждане един храст може да роди между 5 и 10кг. Има записани добиви от 3-4т от декар макар, че типични са добиви между 1-2т/дка. В пълно плододаване растенията встъпват между 5-7 година. През пролетта до средата на лятото растежа е буен, но с увеличаване на температурите вегетативния растежа се забавя, а по върховете на клонките започва образуването на нови плодни пъпки които нарастват до падането на температурите и настъпването на зимата. (Таблиците показват стадииte на развитие)

-

За нормалното развитие и плодоотдаване, на растенията са необходими отпочиване от минимум 1000 часа при температури под 4°С. Растения, отглеждани в саксии на закрито трябва да бъдат изнасяни на студено за период от минимум 1-2 месецa. Повечето от сортовете понасят добре студения климат, най-вече по време на дълбокия покой и издържат на температури от минус 15-25 градуса в зависимост от сорта. Сорта Patriot например издържа и над минус 35 градуса. При ранно настъпване на студове в края на септември, когато леторастите още не са успели да се вдървят добре, по тях могат да се получат повреди от ниските температури. По-малка е опасността от късните пролетни студове. Изследвания показват, че цветовете на културната боровинка са по-студоустойчиви от тези на горската и на много други овощни видове. Освен това цъфтежът на културната боровинка протича през май, когато почти е преминала опасността от повратни мразове. Боровинката понася засенчване, но за да расте бързо и, за да дава качествени добиви, се нуждае от място с южно изложение и пряка слънчева светлина. Най-предпочитани са планински и полупланински райони, но истината е, че много от културните сортове боровинка могат да бъдат отглеждани навсякъде. Щата Флорида в САЩ е един от големите производители а там климата е субтропичен.

Моля да не копирате снимки или преразказвате текста от този сайт.

Всички права са запазени.

Назад към началната страница