Начало

 

ЗАСАЖДАНЕ

Основните изисквания за пълноценно развитие на боровинката са към почвата. Най-подходящи за отглеждане са песъчливо-торфените почви с кисела реакция (pH 4,5-5,2 воден разтвор), с ниво на подпочвените води, не по-високо от 40 см. За срaвнение ще спомена, че повечето овощни видове, като череша, праскова, ябълка, круша, кайсия и др. виреят най-добре при почви с Ph 6.5. Неподходящи за отглеждане на боровинката са тежките глинести почви и почвите с алкална реакция. Съдържанието на органична материя (често бъркана с органичното вещество "хумус") в почвата трябва да е над 5-10% а желателно 20-50%. Някои градинари засаждат боровинките си в 100% органична материя

.

Структурата на почвата, трябва да е рохка с добра аерация. Ако тези условия са оптимални, и растенията са добре мулчирани някои сортове могат да се засаждат и на почви с киселиност, от pH 5.5-6.0. За предпочитане е теренът за засаждане да има лек наклон, който не задържа вода, ако мястото се наводнява и задържи вода в течение на няколко дни растението ще се удави. В такива ситуации се използва повдигнато почвено легло или се инсталира дринаж. За коригиране на почвената киселинност, когато останалите условия за отглеждане са благоприятни, се използва сяра S смляна или на гранули (смляната действа много по-бързо). Сярата оставя траен киселинен ефект и се смята за най-добрия и евтин начин за вкиселяване на почвата. Основен недостатък на сярата е, че действа много бавно и трябва да бъде използвана поне година преди засаждане. Добре е сярата да бъде смесена с почвата, а тя да е влажна и топла. Важно е да се знае, че разграждането на сярата е биологичен процес (тоест бавен), в който сярата се разгражда от бактерии. Ако в периода на разграждане се преустанови достъпа на кислород (примерно наводняване на мястото) сярата ще бъде разградена от други анаеробни бактерии, като резултата от разграждането ще бъде сероводород H2S (силно отровен и токсичен газ), който ще убие корените на всяко растение. Есенни апликации на сяра са излишни, тъй като бактериите спират развитието си при ниски температури. Ако растенията са вече засадени дозите сяра не бива да надвишават 50гр/м2. За по-бързо вкиселяване на почвата може да се използва железен сулфат (хептахидрат)
FeSO4 7H2O. При този вече химичен процес резултати се наблюдават само няколко дни след употребата му, но киселинноста губи силата си след известно време. Сравнено със сярата е необходимо няколко пъти по голямо количество железен сулфат за постигане на трайно вкиселяване. Дози от по 50гр железен сулфат се разпръскват около всяко растение и се полива обилно с вода. За плантации в по-големи мащаби се използват и други методи. При почви с pH над 7.0 бактериите, които разграждат сярата S са в малки количества и вкиселяването на почвата е трудно и нетрайно. Такива почви са неблагоприятни за създаване на плантации. При засаждане на единични бройки в градината трябва да се изкопае голяма дупка, в която да се положи материал, който да изолира корените на растението (надупчена пласмаса, иглолистни дъски, чакъл). След това се запълва с вече подходяща почва в която се засажда растението. Имайте на в предвид, че почва в близост до бетонни основи, колони, пътеки и др. рано или късно става алкална от близоста с цимента и съответно неподходяща за директно засаждане.

Боровинката е многогодишно растение, което ще ви радва с плодовете си над 100 години така, че внимателно обсъждане при засаждането на растенията е задължително. В зависимост от техниката за обработване, която смятате да използвате редовете трябва да отстоят на минимум 2,5-3,0 метра един от друг. В самия ред разстоянията могат да варират в зависимост от сорта, който сме избрали между 1.00 - 1.50м. Редовете се разполагат в посока север-юг за максимално огряване от слънцето. След като сме се уверили, че Ph на месната почва е в границите 4.5-5.5 се изкопава дупка или ров, дълбоки поне 20-30см , и широки до 1м. Отлични резултати се постигат, когато на избраното за засаждане място бъде внесен натурален, естествен торф, които има изключително кисела реакция от Ph 2,5-3,5. Торфът е близо 100% органична материя, която Боровинката обожава. В зависимост от местната почва към дупката се добавя пясък, тор, и др. до постигане на подходящата рохка, кисела и богата на органична материя среда. (добавянето на животински тор с изключение на угнил пилешки не се препоръчват поради високи нива на хлориди (Cl) Растенията се засаждат малко по- дълбоко от нивото в, което са били в саксийката. За условията в България, при нашите ниски доходи торфът може да бъде заменен с угнил тор от борови иглички. Торта от боровите иглички не е толкова кисела, колкото естественния торф и е с Ph между 5.0-6.0 а понякога дори 7, така че тя трябва да се изследва за нивото на киселинност и при нужда да бъде вкиселена. Във всяка борова гора могат да се намерят паднали дървета, които са изгнили с течение на времето. Тези полуизгнили дървета са с наистина киселела реакция Ph между 3.0-4.0 и идеални, както за добавяне на органична материя, така и за създаване на кисела среда. За съжаление не навсякъде има борови гори и събирането на такъв материал е трудоемка задача, която е много трудно осъществима в промишлен мащаб, но подходяща за малки градини и дворни места. Засаждането се извършва на пролет или есен, но при растения, които са саксийно отглеждани те могат да се засаждат дори и в най-големите жеги, като разбира се се усигурява и адекватно напояване. За предпочитане е разсада да бъде поне 2 годишен с добре развита коренова система. След като растението се извади от саксийката и ако корените са приели нейната форма е добре тези корени да бъдат разгърнати в едно по естественно положение. Ако това не бъде направено съществува възможност корените да не се развият нормално и в един момент след няколко години растението да колабира. Цветовете през първите 1-2 години се премахват за да не се изтощава младото растение. Желателно е системата за поливане да бъде изградена предварително за да не се допуска засушаване. Засаждане на различни сортове, води до увеличаване, както на големината така и на броя на плодовете, а също така се удължава и периода в който ще си похапваме вкусни боровинки. Сортовете се избират в зависимост от географският район. Поради плитката си коренова система, която бързо изсъхва в летните жеги напояването е задължително. Засушаване на растенията не бива да се допуска в нито един стадий. При пролетно засушаване това се отразява на настоящата реколта, а при лятно-есенно засушаване това, ще се отрази на реколтата през следващата година. Водата е много важна, но не всяка вода е подходяща. Варовита вода или с богато съдържание на соли е не само нежелателна, а дори вредна. Друг сигурен начин да убиете вашата боровинка, която сте засадили с толкова любов е да я поливате с вода от чешмата. Хлорта е отрова за всички видове боровинки. За нуждите на малко дворно място в което водата е с високо PH и не отговаря на изискванията тя може да се третира с Железен сулфат или да се събира дъждовна вода. Вода от кладенец, сондаж, река или канал трябва да се изследва преди употреба. За плантации капковото напояване е за предпочетане пред дъждуване поради спестяването на вода и предпазване от гъбни заболявания. До 15-20 литра на ден, всеки ден са нужни на възрастно растение през летния период. Боровинката обича да е на влажно, но не и наводнено място.

ПЛЕВЕЛИ И МУЛЧ

-

Плевелите са напаст за всички култури. Те "крадат" влага и хранителни вещества, топлина и светлина от растенията, които отглеждаме. Боровинката се бори трудно с плевели и е необходимo те да бъдат отстранявани. Начините за борба са чрез хербициди, ръчно отстраняване, както и вземане на мерки, които подтискат тяхното развитие. Механична обработка на почвата е нежелателна поради плитко разположената коренова система. Най-предпочитаният и изпитан метод за подтискане и борба с плевелите е мулчирането. То не гарантира, че ще ни предпази от всички видове плевели, но борбата с тези, които останат ще бъде значително по-лесна. За мулч могат да се използват - листа, слама, дървени стърготини, борови иглички. За боровинката най-предпочитан е мулч от иглолистна дървесина, тъй като при разграждането си тя създава най-кисела среда. Дебелината на пласта трябва да е не по малка от 15-20 см, и се добавя на всеки 1-2 години. Мулчирането има многостранни функции. Както споменах по-горе, спомага за усвояване на желязо и хранителни вещества при по-високо PH на почвата. Подпомага развитието на отлична коренова система поддържайки по-висока температура на почвата през зимата, а по-ниска през лятото. Задържа влага и предпазва почвата от изсушаване, а след разграждането си добавя така необходимата органична материя. Създавайки тази отлична среда, мулчът привлича торни червей, които прокопаваки каналите си създават отлична аерация на почвата и внасят хранителни вещества в дълбочина. Разбира се тази отлична среда привлича и някои нежелани "гости", като мишлета, които си правят "къщички" на топличко, и си похапват коренчета, или язовци, които обичат да разкопават огромни дупки в рохката пръст унищожавайки корени и дори цели растения, докато си похапват вкусни червейчета. Срещу подобни "гости", трябва да се взамат подходящите мерки. (Аз лично досега съм изпратил 3 язовеца на "екскурзия" до по-отдалечени села с надеждата да не се виждаме повече). За да завърша ще спомена, че множество изследвания показват, че добивите се увеличават над 2 пъти, при мулчирани растения.

 

Моля да не копирате или преразказвате текста от този сайт.

Всички права са запазени.

Върни се в началната страница